Кой всъщност притежава сайта ви

Платили сте за сайт. Той работи, изглежда добре, клиентите го отварят.

Дали е ваш обаче е отделен въпрос — и отговорът рядко се разбира навреме. Обикновено изплува в най-неподходящия момент: когато решите да смените фирмата, да преместите сайта или просто да добавите нещо, а се окаже, че не можете.

Не защото някой ви мами нарочно. По-често е небрежност: не е било уговорено, никой не е попитал, всичко е останало там, където е било по-удобно да се направи.

По-долу са петте неща, които трябва да са на ваше име, и как да проверите всяко от тях, без да питате никого.

1. Домейнът

Това е най-важното и най-често пропусканото.

Домейнът е адресът ви. Ако той е регистриран на името на фирмата, която ви е правила сайта, вие не притежавате нищо — наели сте адрес, който някой друг държи. Смените ли изпълнителя, оставате без адреса, на който клиентите ви познават.

Проверката: не гледайте кой ви е направил сайта. Опитайте се да влезете сами в акаунта при регистратора — SuperHosting, ICN, Host.bg или където е регистриран. Ако нямате свои данни за вход, домейнът не е под ваш контрол.

Публичните справки за собственост често не помагат, защото повечето регистратори вече крият данните на притежателя. Влизането в акаунта е истинската проверка.

2. Хостингът

Същото, но за мястото, където стои сайтът.

Тук положението е малко по-меко: хостингът се мени по-лесно от домейна. Но ако нямате достъп, не можете нито да свалите копие на сайта, нито да го преместите другаде, без да минете през някого.

Проверката: имате ли данни за вход в контролния панел на хостинга? Можете ли да свалите архив на файловете и на базата данни, без да молите за това?

3. Кодът

Ако сайтът е правен по поръчка, изходният код е нещо, за което сте платили. Той трябва да е у вас — не като обещание, а като файлове, които държите.

Проверката: имате ли копие на кода някъде при вас — в Git хранилище на ваше име или поне като архив? Ако отговорът е „изпълнителят го има", кодът не е ваш на практика, каквото и да пише.

Тук има и втори въпрос, който малко хора задават: правата. Възможно е да имате файловете, но договорът да не казва никъде, че авторските права преминават към вас. Тогава технически държите нещо, което юридически не е ваше.

4. Достъпът до данните

Google Analytics, Google Search Console, рекламните акаунти, пощата на домейна.

Тези неща изглеждат дребни, докато не ви потрябват. Данните за посещаемостта са история на бизнеса ви — ако акаунтът е на чуждо име, при раздяла историята остава там.

Проверката: влезте в Analytics и Search Console с вашия акаунт. Ако не можете, значи не са ваши. Ако можете, но сте само „преглеждащ", пак не са — трябва да сте собственик.

5. Съдържанието

Текстовете, снимките, логото.

Снимките са най-честият проблем. Ако са купени от банка с изображения, лицензът може да е на името на изпълнителя и да не се прехвърля. Ако са свалени отнякъде безплатно, положението е по-лошо — може един ден да получите писмо с искане за обезщетение.

Проверката: знаете ли откъде е всяка снимка на сайта ви и на чие име е лицензът? Ако не, поискайте списък.

Червените знаци в офертата

Има няколко формулировки, които звучат безобидно, а значат точно обратното:

„Домейнът се закупува от нас."

Значи ще бъде техен. Правилното е да се закупи на ваше име или да се прехвърли веднага след това.

„Правата над файловете остават наши."

Значи сте платили за ползване, не за притежание.

„Хостингът е включен в месечната такса."

Само по себе си не е проблем, но попитайте какво става, ако спрете да плащате — сваля ли се сайтът в същия ден, или получавате копие.

„Ще ви дадем достъп, когато потрябва."

Достъпът или е ваш от първия ден, или не е ваш.

Какво да пише в договора

Не е нужен дълъг текст. Четири изречения вършат работа:

1. Домейнът се регистрира на името на възложителя.
2. Авторските права върху кода и дизайна преминават към възложителя при последното плащане.
3. Възложителят получава достъп до хранилището с кода от началото на работата.
4. При приключване изпълнителят предава пълен архив: код, база данни и списък на всички акаунти.

Фирма, която работи честно, ще подпише това без колебание. Фирма, която се дърпа, ви е казала всичко, което трябва да знаете.

Как подхождаме ние

Пишем това, знаейки, че вреди на собствения ни интерес — фирма, която държи домейна ви, има клиент завинаги.

Само че клиент, който остава, защото не може да си тръгне, не е доволен клиент. Той е заложник и рано или късно го разбира.

Затова при нас достъпът до хранилището с кода е ваш от първия ден, а не в края. Виждате какво се случва, докато то се случва. С последното плащане пълните права преминават към вас и може да продължите с когото решите — включително с друг.

Ако вече сте в такова положение

Не е загубено.

Домейнът се прехвърля — процедурата е стандартна и изпълнителят няма основание да откаже, ако сте го плащали вие. Поискайте прехвърляне писмено, по имейл, за да има следа.

Хостингът се мени. Кодът обикновено се предава без спор, ако попитате направо.

Най-трудно се връща изгубената история в Analytics, затова започнете от там: направете свой акаунт днес, дори да не сменяте нищо друго. Данните, които се събират от утре нататък, ще бъдат ваши.

Ако не сте сигурни какво точно притежавате, пишете ни. Ще прегледаме заедно и ще ви кажем какво липсва — независимо дали работата ще е за нас.